Взимам пример от катериците в моята къщичка за птици

Точно преди 2023 година да отстъпи място на 2024 година, брачният партньор ми и аз се спуснахме по планината, говорейки по какъв начин да се оправим с безпокойството в годината на изборите. По-конкретно, моето безпокойствие от изборната година. Току-що бяхме прекарали няколко дни в една вила в гората и бяхме озадачени от тишината и тишината и задължението да не вършим нищо, с изключение на да се разхождаме дружно измежду дърветата. Да чувам вятъра в дърветата.

Ние не вземахме тъкмо новогодишни решения. Търсихме способи да пренесем тези дни на мира в една тревожна нова година. Предлагах неща като хранене на свещи всяка вечер или четене единствено на стихове след 17 часа. Съпругът ми оферираше неща като скриване на телефона ми.

През по-голямата част от 2023 година успявах да избегна суматохата, обвързвана с анкетите, като си напомнях, че до изборите остава повече от година. Междувременно имаше доста други бедствия, за които да се тревожим – климат, биоразнообразие, война, принуждение с оръжие, расизъм, достъп до здравни грижи и преследването на моя LGBTQ. съседи, като за начало. Но под всичко това се криеше разбирането какъв брой доста по-лоши биха станали сходни проблеми, в случай че автократите поемат контрола над американското президентство през 2024 година

Съпругът ми не се тормози доста изборите. Той има вяра, че американските гласоподаватели не са простаци. Той е в положение да ревизира новините през нощта и единствено момент по-късно да заспи зимните мечки. Аз, въпреки това, ще лежа безсънен, в случай че даже мятам взор към заглавията след свечеряване.

Една катерица ме надникна от най-голямата ни къщурка за птици, само че бързо се скри назад в заслона на листното гнездо, което беше построила вътре в кутията. Тя отгледа свърталище бебета там предишното лято и съм съвсем сигурен, че най-малко едно от тези дребни, към този момент пораснали, беше вътре с нея в онази студена новогодишна заран.

Когато излязох пред личната си къща, всичко беше тишина. Няма драскане в листата. Никаква зимна сива златка, която бране през короните на семена в градината на опрашителите. Без жадна синя птица в отопляемата баня за птици. Никакъв робин не бере последните плодове. Дори гарвани не дебнат през разбърканата почва, където до неотдавна се издигаше къщата на починалия ни комшия.

задава тематика за вашата година. Робин може да е знак за възобновяване. Скорец допуска адаптивност. Гарван може да значи година на духовитост и решение на проблеми и може би даже малко беля. Какво означаваше новата година да осъмне изцяло лишена от птици?

Знам, че пойните птици са тихи в студено време и пестят силата си за топлота. Знам, че намират заслон в сиви дни, когато ястребите са на крилата, ловуват, до момента в който могат да летят, без да хвърлят предупредителна сянка. Но първата ми мисъл в онази тиха новогодишна заран не беше реалистично различаване на студа или мрачния живот. Първата ми мисъл беше атавистичен, апокалиптичен боязън: Ето какво ще бъде, когато всички птици изчезнат.

След един час сканиране на дърветата най-сетне чух синя сойка, а по-късно противоположният вик на друга, а момент по-късно се появи и първата птица за 2024 година Цветовете й бяха приглушени в оня сив ден — при птиците синият цвят се основава не от пигмент, а от взаимоотношението на светлина и пера — само че невъзможната хубост на синята сойка ми беше толкоз ясна в този момент, колкото в никакъв случай не е била във всички живота ми, изпълнен с обич към сините сойки.

Птиците не бяха изчезнали, несъмнено. Подобно на катеричката в гнездото пред прозореца на спалнята ни и опосума, натикан сред гредите на пода под фамилната ни стая, те се държаха неподвижни единствено в плътната отбрана на бор и кедър или нощуваха в кутиите, в които гнездиха предходната пролет. При неприятно време те постоянно се приютяват дружно, споделяйки топлота — сини птици в гнездото в предния ни двор, пиленца в кутията под катерливата роза, орехчета от Каролина в торбата с щипки до задната врата.

Естественият свят не съществува, с цел да ни учи по какъв начин да живеем, още по-малко с цел да дава отговор на нашите цели, а играта с първа птица е единствено малко причудливост. Но в оня миг на свистящо облекчение, откакто една синя сойка най-сетне излетя от бор, открих своя урок за идната година. И това нямаше нищо общо с това къде държа телефона или какъв брой постоянно ревизирам за вести и доста малко общо с мълчанието, светлината на свещи или даже поезията.

Маргарет Ренкл, създател на отзиви, е създател на книгите „ The Comfort of Crows: A Backyard Year “, „ Graceland, at най-накрая “ и „ Late Migrations “.

The Times се ангажира да разгласява на редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.

Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.